150 ГОДИНИ ОТ АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ – УЧЕНИЦИТЕ СЕ ЗАКЛЕХА ДА БРАНЯТ СВОБОДАТА
Днес, 20 април 2026 г., с литературно-музикална постановка тържествено отбелязахме 150 годишнината от избухване на Априлското въстание. Учениците се превъплътиха в образите на Каблешков, Бенковски, Цанко Дюстабанов и по примера на някогашните апостоли се заклеха да бранят свободата на родината.
Тържествено слово произнесе директора на училището г-жа Марияна Стефанова:
„Уважаеми учители, скъпи ученици,
Днес свеждаме глава пред Априлското въстание – символ на силата на българския дух.
Април 1876 година не е просто дата – това е вик.
Вик за свобода, за достойнство, за право на живот без страх. В онези съдбовни дни обикновени хора – учители, занаятчии, селяни – се превръщат в герои. Без да разполагат с добре въоръжена армия, без да имат сигурност за успех, те избират най-трудния път – пътя на саможертвата.
Какво кара тези хора да се изправят срещу една империя? Това е любовта към родината. Това е вярата, че България трябва да бъде свободна. Това е патриотизмът – не като дума, а като действие. И когато говорим за героизъм, не можем да не си спомним за личности като Георги Бенковски, който повежда своите четници с пламенна вяра; за Панайот Волов, който посвещава живота си на делото, и за всички онези знайни и незнайни българи, които избират свободата пред живота. Техният героизъм не е в това, че побеждават, защото въстанието е жестоко потушено. Техният героизъм е в избора им да се борят, въпреки че знаят цената. В това, че не се отказват и показват на света, че българският народ заслужава свободата си.
Пламъкът на въстанието е угасен в кръв, но неговата светлина остава. Тя достига до Европа и предизвиква съчувствие и подкрепа. Тя проправя пътя към Освобождението. Днес, когато живеем в свободна България, наш дълг е да помним. Да помним не само страданието, но и величието. Да носим в сърцата си онзи пламък на родолюбието, който е горял в сърцата на въстаниците. Защото патриотизмът не е само в миналото – той е в нашите дела днес. А героизмът не винаги е на бойното поле – той е в това да бъдем достойни наследници на онези, които дават живота си за България. Да сведем глава пред тях. И да продължим напред – с гордост, с памет и с любов към родината.
Поклон пред героите!“
