148 ГОДИНИ ОТ ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Роден на 18 юли 1837 година в Карлово, в ранната си възраст, Васил Иванов Кунчев станал послушник и обикалял из селата за да събира помощи за Хилендарския манастир, учил църковно пеене и богослужение. А през 1858 година приел монашеството в Сопотския манастир под името Игнатий. Само четири години по-късно обаче, по призива на Георги Раковски, се отправил за Белград за да се включи в Първата българска легия. Малко по-късно в Белград получил бойното си кръщение, и името Левски. Така той последвал съдбата си да служи на отечеството и посветил живота си на каузата за освобождението на България. А в спомените и в сърцата на бъдещите поколения, освен като революционер, той ще остане и като гениален стратег, създал нелегална мрежа от комитети, обхванала цялата страна. През есента на 1872 година се изградили и първите окръжни центрове, които осъществявали координацията между Букурещкия централен комитет и местните в страната. В този период обаче организацията била ударена от турците, много нейни участници били арестувани, а самият Левски бил заловен, след като се отбил в Ловеч за да прибере комитетския архив. Той бил изправен пред съда в София и на 18 февруари 1873 година бил обесен.
